Jul 3, 2007, 9:43 AM

ЛЮБОВ НАЯВЕ И НАСЪН

  Poetry
810 1 5
Когато те искам, любов,
намирам те и с радост те усещам.
През твоите очи съзирам красотата,
която тихичко си шества.
Понякога нещастна е горката
или литва в небесата.
Разбирам колко е потребна
и от хляб повече насъщна.
Тя дава на всеки от своята жал
и на един дъх  сърце пламва в пожар!
Бъди любов съвършена без финал,
ти винаги си  прекрасна и в печал!
Неустоима първа дама си,  знай,
в обятията  ми си докрай

Когато ми липсваш, любов,
измислям те във сънищата мои.
Зована, търсена и неотменна,
наяве ако липсваш,
                                  в съня ми ще се срещнем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...