Любов необяснима
Понякога връхлита любовта
света ни бягащ, през стъклата,
като комета, срещнала мечта -
взривява разума на сетивата...
Пленява с топлината си лъчиста
и всеки атом в пориви оплита,
блести със чистотата на мъниста
в душите ни - на тръпки свита.
Тя тишина е, и хармония от звуци,
и иска всичко, но и всичко дава -
готова е със свитички юмруци
за целия ни свят да се сражава.
Тя просто е любов Необяснима
и сякаш коте - гушка се гальовна;
като момиче влюбено-красива,
като момче целуващо-безсловна.
Тя търси устни жадни да изгаря
и тръпнещият ù омаен вкус,
вратите на сърцата ни отваря
и кани ни на нежен, мамещ блус...
Когато срещнем я - светът изчезва
и две души се сливат в две тела,
и в тази лудо-ненаситна бездна,
нощта, блести от светлина...
© Михаил Цветански All rights reserved.
