Sep 19, 2020, 9:16 PM

Любов Несподелена

  Poetry » Love
1K 1 0

Една любов изгаряща до болка моето сърце,
една любов до болка чрез магия сякаш го превзе.
Това си ти любима моя,ти си тази изгаряща любов.
Какво направила си с мен кажи ми?
Защо не мога аз без теб да съм сега?
Сърцето мое все по теб тупти,ден и нощ за теб си то мечтае.
Това е то любов.Ти си моята истинска любов.
Толкова красива не сломена но уви остава си несподелена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...