Sep 19, 2020, 9:16 PM

Любов Несподелена

  Poetry » Love
1K 1 0

Една любов изгаряща до болка моето сърце,
една любов до болка чрез магия сякаш го превзе.
Това си ти любима моя,ти си тази изгаряща любов.
Какво направила си с мен кажи ми?
Защо не мога аз без теб да съм сега?
Сърцето мое все по теб тупти,ден и нощ за теб си то мечтае.
Това е то любов.Ти си моята истинска любов.
Толкова красива не сломена но уви остава си несподелена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...