May 24, 2013, 10:51 AM

Любов в минало време

  Poetry
683 0 1
Дойдох недоизмислена докрай при теб -
нетърпелива, прекалено смела, непокорна...
Дойдох със чисти помисли и влюбено сърце,
с желание да бъда твоята опора.

На длани ти поднесох своя свят
и добрина, и цялата си обич.
Във трудности стоях ти зад гърба
и те подкрепях, независимо от всичко.

Дойдох недоизмислена докрай при теб -
очаквах ти да ме довършиш.
Не предполагах, че такова разрушение
ще предизвикваш и внезапно ще си тръгваш.

Върви си! - казвам предварително -
Стига си ме чупил част по част!
На думи изоставяше ме многократно.
Днес е време да те изоставя аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...