В тиха нощ се отронва сълза

кой ме смути не мога да спя,

безсъние трепет прегръща ме мрака

сърцето ми бие... какво ли го чака

Душата ми уплашена се лута

любов не идвай... тръгвай си самичка

ще трябва да останеш в мрака скрита

защо дойде когато късно е за всичко

Намерих те и с теб се чувствам жива

защо те гоня... разум престани

любов признанието ме убива

пропъждам те а всъщност казвам... остани

Като вълшебен приказен сън

с бели снежинки земята покри

стана всичко различно навън

така и ти моя свят промени

Мисли и чувства как да отричам

разплакана обич в мене крещи

защо да не мога да го обичам

как да кажа сърце забрави

Като малко съкровище аз ще те пазя

затварям очи с копнеж да те видя

на пръсти в съня ти тихо ще вляза

ще те целуна и ще си отида

А сутрин когато отвориш очи

спомни си че нежно те галих

от целувки по устните имаш следи

тази нощ аз ги оставих