Слънчев_лъч (Анастасия Атанасова)
1 21
Jan 13, 2009, 11:28 AM

Любовен порив 

  Poetry » Love
822 0 7

 

Любовен порив

... Мрачно е навън, студено

и мъгла се спускаше над града...

Сама, по улицата аз пак вървя,

зъзнеща от студ

и търсеща някой друг,

за кой ли вече път...

 

И в тоз вълшебен миг

пред мен изкочи някой,

някой друг...

Вцепених се аз от смут.

Погледна ме

игриво, леко закачливо,

нежно, мило и любовно...

Усмихна ми се тъй чаровно,

сякаш слънчев лъч ме озари

и ме прегърна, и стопли...

 

Усетих аз как бавно ме обгърна,

ръцете му ме докоснаха

и сякаш тръпки ме побиха -

ту парещи, горещи,

ту ледени, разтърсващи,

в кожата ми впиващи се,

в жилите ми чак вибриращи,

мозъка ми безпощадно изпиващи.

В сърцето ми накуп се вляха

и като торнадо мигновено го обладаха...

 

До степен такава, че почти безмълвно да изкрещи:

"Хей, не се плаши, а се усмихни,

Любовта съм аз, 

от теб толкова бленувана 

и те посетих във този светъл час.

Желанието ти аз изпълних,

тоз младеж обречена си ти

да обичаш истински

точно така, както копняла си ти

и в най-безнадеждните си мечти...

 

За това мечтала си, нали?

Всяка секунда от мислите си...

Тогава защо мълчиш?

Езика май си глътна

или акъла ти се гаврътна

като капчица вода,

изложена на слънчева топлина...

Да, в миг забрави ти,

че съществуваш, може би...

 

В таз секунда от живота почувства се ти

влюбена истински, до уши,

трепереща, но не от студ,

а от любовното чувство на някой друг,

мъжът свит в прегръдката ти,

тук, в тази тиха нощ,

но вече ти не си сама,

а със своята сродна душа,

непроронващи ни дума,

че нима ви е нужна?!

 

Очите ви тъй пламенно блещукат,

изкрящи и влюбени,

излъчващи пламъчета, парещи,

запалвайки огъня на любовта,

жадувана и прекалено дълго чакана...

Тя - най-съкровената мечта

на всяка мъничка душа,

частица от Вечността..."

 

И  в този миг прекрасен

в тишината прокънтя

звук ужасен,

напирайки във моя слух...

Будилника на шкафа

оказа се, че чух...

Очи отворих и

с пронизваща в сърцето болка,

с ужас осъзнах,

че сънувала аз бях...

Сълзица се пророни

от очите ми, леко притворени,

за несбъднатия за пореден път

любовен порив..

© Анастасия Атанасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??