Навън е студ. Отново пада нощ.
Заспивам с надежда да те срещна.
И ето...
Ти изплуваш като неканен гост в съня ми
и разпалваш страст гореща.

Очите ти - черни и дълбоки са като магия.
Усмивката ти - парещ лъч, сърцето ми пронизва.
Сблъсък.
Мощ.
Ръце протягам, за да те обвия.
Любовта си аз не ще я крия.

Но сънят е кратък. Ти изчезваш...
Събуждам се, облян от спомени,

с длани топли, топла гръд,
тръпнещ в очакване до следващия сън!