Не спирай своята игра,
          не спирай, ти ме омагьоса.
          Умът герой е в празничен спектакъл,
          сърцето бие в странен ритъм.

          След дълги размисли ме питаш,
          Любовта игра на думи ли е, сляпа ли е,
          не - ти отговарям аз,
          тя е най-голямото събитие в живота.

         А всичко друго фалш е и е незначително
         и пукната пара не струва,
         щом няма го опиянението,
         на любовта велика озарението.

        И сила съзидателна е тя.
        Която има власт над всичко
        и ако аз не я почувствам истински,
        ще си умра във мрака на забвението.

        И винаги съм си задавал аз въпроса, съм се питал,
        коя ли сила ще избави този грешен свят
        и намирам отговор в колажите ти, в стиховете,
        че тази сила май е любовта.