15.08.2007 г., 21:20

Любовна Игра

695 0 1
          Не спирай своята игра,
          не спирай, ти ме омагьоса.
          Умът герой е в празничен спектакъл,
          сърцето бие в странен ритъм.

          След дълги размисли ме питаш,
          Любовта игра на думи ли е, сляпа ли е,
          не - ти отговарям аз,
          тя е най-голямото събитие в живота.

         А всичко друго фалш е и е незначително
         и пукната пара не струва,
         щом няма го опиянението,
         на любовта велика озарението.

        И сила съзидателна е тя.
        Която има власт над всичко
        и ако аз не я почувствам истински,
        ще си умра във мрака на забвението.

        И винаги съм си задавал аз въпроса, съм се питал,
        коя ли сила ще избави този грешен свят
        и намирам отговор в колажите ти, в стиховете,
        че тази сила май е любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© БОРИС РАШЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...