Любовна носталгия
660
0
1
За любов говоря ден и нощ,
за любов копнея всеки миг,
но как се случи късметът лош,
да ме споходи в този ден велик!
Ден, в който слънцето по-ярко беше
и времето забави своя ход,
и цялата земя сияеше,
и всичко в нея шепнеше: Любов...
Но ето от небето изведнъж
плисна едър, леден дъжд
и прогони той лъчите слънчеви
от синьото небе,
и загуби своето сияние,
земното лице.
И отлитна този ден вълшебен,
отиде си с него и шепота любовен,
остана само въздух вледенен
и един далечен, носталгичен спомен!!
