За любов говоря ден и нощ,

за любов копнея всеки миг,

но как се случи късметът лош,

да ме споходи в този ден велик!

Ден, в който слънцето по-ярко беше

и времето забави своя ход,

и цялата земя сияеше,

и всичко в нея шепнеше: Любов...

Но ето от небето изведнъж

плисна едър, леден дъжд

и прогони той лъчите слънчеви

от синьото небе,

и загуби своето сияние,

земното лице.

И отлитна този ден вълшебен,

отиде си с него и шепота любовен,

остана само въздух вледенен

и един далечен, носталгичен спомен!!