Mar 7, 2008, 10:53 PM

Любовна въртележка

  Poetry » Love
1.3K 0 1
Обичах те аз,
харесваше ме ти.
Досаждах ти аз,
ядосваше се ти.
Копнеех за теб,
сякаш последното момче си ти.
Вълнувах се от всяка твоя дума,
жест и усмивка дори.
Тайничко си мечтаех да си до мен винаги ти
и в мислите ми витаеха само кадри от нашите стрели.
Стрелям те аз,
но сърце имаш ли ти?
Сякаш през въздух минават мойте стрели.
Като глупачка бях за теб,
щом сълза отронвах всеки ден.
Но всичко се върти,
а времето дотогава бавно лети.
Сега харесвам те аз,
обичаш ме ти.
Ядосвам се аз,
че досаждаш ми ти.
Сега за теб съм всичко на света,
а за мен приятел верен си ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • страхотно е, да, вартележка е и живота и любовта

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...