Преди малко ти написах любовно писмо.
Пуснах го по бързата - "Звездната поща".
Запечатих го, с моя целувка му сложих клеймо,
дълбоко обична, пълна с надежда среднощна.
Между листите вмъкнах жива моя любов.
Писах го с химикалката на сърцето,
в ситен и обичен бледо-син шрифт,
затанцуваха буквите трепетни слето.
Пуснах го "Препоръчано" в пощата на небето.
Там някакъв пощальон се правеше на шериф
и учеше колежките си, като поет - надуто превзето,
а те се смееха в звезден смях, избухнал от взрив.
Докато чаках реда си на опашката пред гишето,
нощта се облече в рокля с пайети, вечерна,
и заразпалва звездите зимни по небето,
сама пламтяща, превърнала се в пайета верна.
Красива и властна пристъпваше с команди напето
до нея, някакъв приятел на Луната ми се мерна,
направих се, че го не помня и дадох на "заето"
и в миг се от погледа ми в забрава изстрелна.
Не зная кога ще получиш писмото -
дали в нощ елегантна, или в светлокос ден?
Надявам се да е свежо и пресно клеймото,
с дъха ми докоснато за тебе от мен...
08.12. 2010
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
Поздрави,Ивон!Радвам се,че те впечатлих с нещо различно!
До mihri61(Милко Христов)
Светлокоси,синеоки Чудеснико,
мой поетичен слънчев лъч,
щастлива съм,
че не си "нарцис шериф"
и виждаш и знаеш задължителният
Северен символизъм в стиховете ми!
Северни сияния и целувки