Любовта
Тя
не похлопа на вратата
преди да влезе в моя дом.
Като балерина
стъпваше на пръсти.
Ето я,
вкъщи.
Оглежда се в очите ми.
Красива е.
Ритъмът на стъпките ѝ
дирижира пулса ми…
Очите ѝ са пълни луни с живот…
Най-желана от всичко на този свят е! -
Истинска.
Разпънах душата си да ѝ бъде сцена…
Плочата на Чайковски се сля с грамофона.
В салона на собственото си Аз
съм в очакване.
Притаила дъх…
Време за балет.
Но
Тя стрелна очи в часовника,
висящ на отсрещната стена на пианото.
На тънките си глезени
превърза сатенените връзки на палците,
преди да прошепне, че пътьом минава оттук.
Трябва да бъде навреме...
Някъде…
Където с трепет я очаква
едно друго сърце
и без да похлопа на вратата,
на пръсти ще влезе
Тя там.
© Ива Милковска All rights reserved.
