Любовта е...
Любовта е затвор споделен,
доброволна самотност за двама,
постоянно да бъдеш със мен
и тогава, когато ме няма.
Любовта е въздишка последна,
неизказана, с дъх на обида,
след раздяла назад да погледна,
вече сигурен - не ще да те видя.
Любовта е реална магия,
тя е среща неволно желана,
силен порив сълзите да скрия,
жалък отказ на плаха покана.
Любовта е съдба неповторена,
наша тайна за другите скрита,
тя е рана в душата отворена,
само с мъка и спомен покрита.
Любовта е надежда и вяра,
тя ни учи как да живеем.
Любовта е която ни кара
да се радваме, макар че стареем.
© Пламен Рашков All rights reserved.
