31 jul 2008, 23:05

Любовта е...

  Poesía
946 0 22

Любовта е затвор споделен,

доброволна самотност за двама,

постоянно да бъдеш със мен

и тогава, когато ме няма.

 

Любовта е въздишка последна,

неизказана, с дъх на обида,

след раздяла назад да погледна,

вече сигурен - не ще да те видя.

 

Любовта е реална магия,

тя е среща неволно желана,

силен порив сълзите да скрия,

жалък отказ  на плаха покана.

 

Любовта е съдба неповторена,

наша тайна за другите скрита,

тя е рана в душата отворена,

само с мъка и спомен покрита.

 

Любовта е надежда и вяра,

тя ни учи как да живеем.

Любовта е която ни кара

да се радваме, макар че стареем.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Рашков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...