31 jul 2008, 23:05

Любовта е...

  Poesía
940 0 22

Любовта е затвор споделен,

доброволна самотност за двама,

постоянно да бъдеш със мен

и тогава, когато ме няма.

 

Любовта е въздишка последна,

неизказана, с дъх на обида,

след раздяла назад да погледна,

вече сигурен - не ще да те видя.

 

Любовта е реална магия,

тя е среща неволно желана,

силен порив сълзите да скрия,

жалък отказ  на плаха покана.

 

Любовта е съдба неповторена,

наша тайна за другите скрита,

тя е рана в душата отворена,

само с мъка и спомен покрита.

 

Любовта е надежда и вяра,

тя ни учи как да живеем.

Любовта е която ни кара

да се радваме, макар че стареем.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Рашков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...