Лятна любов, уж на шега нашите длани събра.
Малката фея на любовта със сърцата ни се заигра.
Всеки ден се давих в очите сини,
всеки ден отмерваше страстта.
Обичах и бях обичана,
каква по-голяма магия от това?!
Любовта разцъфваше ,всеки ден... малко по-малко,
беше по красива и от сутрешна зора.
Но както цветето увяхва, изведнъж... увяхна и тя...
Примирих се, погледнах те в очите за последно, и тръгнах.
Знаех, не можех да се върна... аз отново закъснях.
Малката фея мълчеше, всичко бе потънало в тишина. ...