Любовта е синя
Любовта е синя
Прекрасна си, когато се усмихнеш.
Устните ти, нежни вишни разцъфтели.
В очите ти изкрящи, е скрита цяла една вселена.
Гласа ти, нежен ромон на поток студен.
Течящ в зноен ден през юни.
О музо моя, щастлив съм!
Стоящ пред теб, от всичко на света, аз искам просто да те гледам.
С очи да те изпия и тихо, тихо с гласа на дете аз да заридая.
Че ти за мене, си блян, лунен сън през май.
Отронена сълза в безкрая, ухание на дива орхидея.
Оставам там, захластнат в теб, в твоята струяща красота.
Запомни ме такъв музо моя.
Аз съм несевършен, но истински.
Аз бях, аз съм и аз ще бъда това което винаги съм бил.
Печален скитник, мечтател и дете.
И музо запомни от мен едно.
Нашата любов ще бъде синя.
Както синьо е безкрайното небе.
И там до безкрая на хоризонта.
Със тебе ще летим, с нашите сини криле.
© Добри Груев All rights reserved.
