Любовта, която ни убива
„Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата."
Колийн Маккълоу
Не ме моли, моля те, недей...
Някога ти казвах... Не отричам!
Сега съм друга, повече не смей
да ми спомняш колко те обичам!
Недей ме спира, нека си отида -
от тази болка много ме боли...
Както боли я птицата преди да
притисне гръд във острите бодли!
Тогава песента е най-красива,
за да напомни какво ще ни убие!
Не спирай любовта ни, нека си отива -
на птицата сълзата да попие!...
© Неделина Кабаиванова All rights reserved.
