Ще те накарам миналото да забравиш.
В него ще останат надежди стари, болка и тъга,
мисълта за нея сам там ще оставиш,
покорен от моята огнена любов сега.
Любовта ми пали чувства, мислите взривява,
от нежността ми усещаш в огън как гориш,
поривът ми на сърцето ти жаждата утолява,
от ласките кръвта бушува и усещаш, че си жив.
Ще си тръгнеш, но мислено все ще се връщаш
воден от неутолима жажда за моите ласки ти,
в мечти и спомени неспирно ти ще ме прегръщаш,
жадуващ огнената ми любов, в която да гориш.
Ще те накарам миналото да забравиш,
но, повярвай ми, ще ти отнема и бъдещето аз.
Във времето с мен завинаги ти ще останеш,
пленен от спомена за изживяната любов от нас.
© Яна Танева All rights reserved.