ЛЮБОВТА НА ВЯТЪРА

                            (ЛЮБОВ НА ВЯТЪРА)

                   Самотен Вятър пустинен

                   прелита от дюна на дюна...

                   Докога ще си толкоз наивен,

                   нещастна „стара муцуна”???

                   Видял той цвете от пясък

                   и в него лудо се влюбил...

                   И в приказния му блясък

                   ума безвъзвратно загубил!

                   Бълнувал по цели нощи

                   за нежното Пясъчно цвете!

                   Влюбвал се още и още...

                   и благодарил на боговете!

                   А когато жените с мъжете играят,

                   боговете мълчат и нехаят...

                   Горкият Вятър пустинник!!!

                   Горкият нещастен наивник!!!

                   Кога ли той ще узнае,

                   че Съдбата си с него играе???

                   Ех, глупав Вятър пустинен...

                   Остаря, а си още наивен...