И в миг на отчаяние
отнякъде изниква,
пълна с очарование
новата любов пониква.
И без да го очакваш,
в капана ù попадаш,
с две ръце се сграбчваш
и чудиш се какво ли да очакваш.
В началото е като приказка,
от тези с неочакван край.
И се влюбваш някак без да искаш,
смятайки, че открил си своя рай.
Но после всичко бързо се променя
и ти, и той, и любовта,
и се връща само спомена,
от старата любов оставила следа.
И така в живота, в кръговрата
пак се влюбваш до уши
и пак изграждаш непозната,
любовта, която не руши.
Но всяка следваща любов
тази първата не може да заменя,
просто все човека ще се сменя,
все ще идва следващия нов.
© Ивчето All rights reserved.
Това е най-красивата дефиниция за любов, а и нейната истинска и единствена форма.
Любовта, подобно на енергията, не се губи, но не се и преобразува. Тя има свойството да се помещава и запечатва дълбоко в нас. Тази любов доведе ме до тези стихове.
Какво удоволствие е само да се докосваме до светове резонансни на вътрешните ни...
Пишете и споделяйте повече, защото вашите мисли, чувства и преживявания са красиви и означават много за някого !