Любовта ни от невинност е родена
Любим се безспир в тишината
на ликуващите в смях сърца
и унесени така в играта,
те отново ни прераждат в деца.
Любовта невинно е родена
и живота ни превръща в ласка,
а пък тя е сила съкровена,
що напред и все напред ни тласка.
Затова вървим в пътека скъпа
без да правим нещо произволно
и дори пред чужда злоба – тъпа
няма да грешим дори неволно.
Любовта е чувство длъжно,
но от двама, преживяно
и затуй не става тъжно,
щом умело то е овладяно.
Любовта е чувство нежно,
правещо душата ми игрива,
но различието е неизбежно
и тогава става тя ревнива.
С тази болка любовта ни диша,
но тя въздига ни на трон,
а той е механизъм, с който пиша
и пази ни от тежък стон.
Така, чрез свежи възприятия,
не се превръщаме в жертви,
защото нежните обятия
са наши откровени клетви.
© Валери Рибаров All rights reserved.
