Не искам да си мисля, че заблуда
е твоето вълшебно обаяние.
Съмненията заличи с почуда,
с най- творческото ангелско сияние.
Погледни ме, не от разстояние,
а от близо с радост светлоока.
Усмихни се с устните мечтание,
с любовта, с която всичко мога.
Прегърни душата с вяра в Бога,
със ръце в крила превъплътени.
Топлина си жива ти. Тревога
не усещам в дните откровени.
Целуни сърцето ми отново,
моя ум дари с блажено слово.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
