Dec 23, 2006, 8:38 PM

любовта си отиде(за Хрис4о)

  Poetry
1.1K 0 2
както бряг постеща вълна,
така и ние с теб посрещнахме любовта...
но любовта си отиде далече от нас...
и сега празна дупка зее
помежду ни...
остана само спомена и
една рана незатворена...
останаха и следите от сълзите...
спомените - колко
щастливи ни бяха дните...
но сега далеч си ти от мен,
и мен не искаш ти да виждаш...
но разбери - обичаХ те,
знам - обичаШЕ ме ти,
но любовта ни си отиде...
сега копнея аз за друг,
а ти може би намери любовта,
която някога търсеше я тук...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...