Apr 19, 2007, 2:13 PM

m&r

  Poetry
763 0 2


Прекъснати ивици,
забравени връзки.
Ще търсиш безсмислици
в арогантности дръзки.

Забрави ли мястото
на тишината в твоя дом?
Вкусихме аромата на бряста,
но дали това е моят подслон?

Ако подслонът са нашите сънища,
защо вали и докато спим?
Капките подхлъзват сухите пътища,
а гравитацията не ни кара да летим.

Тогава в мокрото с теб ще стоим.
В локвата кална ще се приютим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...