Снощи, мойта котка
в тъмното загина!
Тръгна на разходка,
и… така замина!
Злобен пес я сдъвка!
Някъде из мрака.
С два огромни зъба
счупи й гръбнака!
Тя, при мен се върна
цялата във рани!
Жално ме прегърна
с лапички раздрани!
Мойта бедна котка
в къщата я няма!
Беше нежна, кротка,
сива сладурана!
Казваше се… Маца!
Тихичко си тръгна.
Арк и Арес… плачат!
Вият много тъжно!
Юри
Йовев
Август
2021 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
