Apr 13, 2010, 9:12 PM

Мадридско споделено

  Poetry » Civic
1K 0 7

 

Мадридско споделено

 

Отива си животът ми кат 'есен,

обрулено листо от ветрове.

Че тоз живот не беше като песен,

живот от буреносни дъждове.

 

Люшкана в житейските проблеми,

търсих, чаках своя Светъл Лъч.

Но минаха се, минаха години,

животът ми мъглив е като в здрач.

 

И в „тъмнина“животът продължава,

проблясва само малка Светлина.

Едничък Път, но сам не се открива.

Път, чертан с духовна красота.

 

И ето - аз сред своите другари,

приятели от моята страна.

Прозира  в мен Любовта голяма,

Божествената ярка Светлина.

 

„Събудих се“, душата си отворих.

Прозрях Живота в Истина една.

Мъдростта, Доброто аз намерих -

Правота е тази Светлина.

 

Живот, изпълнен с мъка и неволи.

Живот в радост и щастливи дни.

Живот прекрасен, тъй съм те мечтала -

достоен си за мойте старини.

 

                    юни,2009г.,Мадрид

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидарка Божинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...