Apr 13, 2010, 9:12 PM

Мадридско споделено

  Poetry » Civic
1K 0 7

 

Мадридско споделено

 

Отива си животът ми кат 'есен,

обрулено листо от ветрове.

Че тоз живот не беше като песен,

живот от буреносни дъждове.

 

Люшкана в житейските проблеми,

търсих, чаках своя Светъл Лъч.

Но минаха се, минаха години,

животът ми мъглив е като в здрач.

 

И в „тъмнина“животът продължава,

проблясва само малка Светлина.

Едничък Път, но сам не се открива.

Път, чертан с духовна красота.

 

И ето - аз сред своите другари,

приятели от моята страна.

Прозира  в мен Любовта голяма,

Божествената ярка Светлина.

 

„Събудих се“, душата си отворих.

Прозрях Живота в Истина една.

Мъдростта, Доброто аз намерих -

Правота е тази Светлина.

 

Живот, изпълнен с мъка и неволи.

Живот в радост и щастливи дни.

Живот прекрасен, тъй съм те мечтала -

достоен си за мойте старини.

 

                    юни,2009г.,Мадрид

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидарка Божинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...