Мадридско споделено
Отива си животът ми кат 'есен,
обрулено листо от ветрове.
Че тоз живот не беше като песен,
живот от буреносни дъждове.
Люшкана в житейските проблеми,
търсих, чаках своя Светъл Лъч.
Но минаха се, минаха години,
животът ми мъглив е като в здрач.
И в „тъмнина“животът продължава,
проблясва само малка Светлина.
Едничък Път, но сам не се открива. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up