Apr 13, 2010, 9:12 PM

Мадридско споделено 

  Poetry » Civilian
770 0 7

 

Мадридско споделено

 

Отива си животът ми кат 'есен,

обрулено листо от ветрове.

Че тоз живот не беше като песен,

живот от буреносни дъждове.

 

Люшкана в житейските проблеми,

търсих, чаках своя Светъл Лъч.

Но минаха се, минаха години,

животът ми мъглив е като в здрач.

 

И в „тъмнина“животът продължава,

проблясва само малка Светлина.

Едничък Път, но сам не се открива.

Път, чертан с духовна красота.

 

И ето - аз сред своите другари,

приятели от моята страна.

Прозира  в мен Любовта голяма,

Божествената ярка Светлина.

 

„Събудих се“, душата си отворих.

Прозрях Живота в Истина една.

Мъдростта, Доброто аз намерих -

Правота е тази Светлина.

 

Живот, изпълнен с мъка и неволи.

Живот в радост и щастливи дни.

Живот прекрасен, тъй съм те мечтала -

достоен си за мойте старини.

 

                    юни,2009г.,Мадрид

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Божидарка Божинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??