13 апр. 2010 г., 21:12

Мадридско споделено

1K 0 7

 

Мадридско споделено

 

Отива си животът ми кат 'есен,

обрулено листо от ветрове.

Че тоз живот не беше като песен,

живот от буреносни дъждове.

 

Люшкана в житейските проблеми,

търсих, чаках своя Светъл Лъч.

Но минаха се, минаха години,

животът ми мъглив е като в здрач.

 

И в „тъмнина“животът продължава,

проблясва само малка Светлина.

Едничък Път, но сам не се открива.

Път, чертан с духовна красота.

 

И ето - аз сред своите другари,

приятели от моята страна.

Прозира  в мен Любовта голяма,

Божествената ярка Светлина.

 

„Събудих се“, душата си отворих.

Прозрях Живота в Истина една.

Мъдростта, Доброто аз намерих -

Правота е тази Светлина.

 

Живот, изпълнен с мъка и неволи.

Живот в радост и щастливи дни.

Живот прекрасен, тъй съм те мечтала -

достоен си за мойте старини.

 

                    юни,2009г.,Мадрид

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидарка Божинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...