Маестро,моля-музика!/на В.А.Моцарт/
Виждам малкото момче-
как ненаситно нотите чете.
И сяда пред пианото- във храм
от музика-в очите детски плам..
А пръстите вълшебни,леки
танцуват по клавиши бели.
Въздухът трепти в омая,
акорд последен идва края..
И пак..и пак в безкрая,
понася се отново в рая
при ангелите бели-гласът им нежен,
изписва в чудни багри-нова песен.
Ден след ден,безспир твори
детето гениий-вундеркинд!
Писеца на перото рисува ноти
сънувани във звезден миг-
концерти,песни,опери..
Канони,меси,арии..
Симфонии,балет,сонати..
Квартети,оратория,кантати..
И казват-някой от завист
към гения ти нежен,чист
ръка предателска протегнал
отрова в чашата изсипал..?
И днес отровни паяжини виждам,
в душите дребни- злост съзирам..
А музиката твоя -вселенска красота,
възторжена и лека се носи над света..
250г.от твоето рождение-
светът празнува с възхищение!
В Залцбург - родното огнище
има днес музей -светилище!
Отново слушам... "Вълшебната флейта"..
Маестро, моля -музика!
© Стен All rights reserved.
