Магическа усмивка
Седя у нас и гледам празно към тавана,
теб виждам там, цялата сияйна и засмяна.
Липсваш ми, иска ми се времето да върна,
когато ме обичаше и можех с любов да те обгърна.
Липсва ми в горещината да ти правя вятър.
Липсва ми с теб да ходя на кино и на театър.
Липсват ми горещите ти устни,
не мога да забравя, колко нежни са и вкусни.
С години мога да описвам голото ти тяло,
колко много липсва ми,
всяка част от него и всичко като цяло.
Но от всичко най ми липсва твоята усмивка,
колко много те променя, тази лицева извивка.
Затова стоя у нас ни гледам празно към тавана.
Теб виждам там, цялата сияйна и засмяна.
© Георги Георгиев All rights reserved.
