Студено е, чак въздухът боде,
настръхнал като сива вълча кожа.
Край пътя две гримирани очи
високите си токчета разхождат.
Поклащат полуголи телеса.
Поглеждам ги. Съвсем се вледенявам.
На двайсет метра, в лъскава кола,
дебела Мутра зорко наблюдава.
Безпаметни са тъмните очи,
за тях светът е просто магистрала.
Тук ласките се мерят във пари,
а любовта извиква смях и жалост.
© Снежана All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
