Магистрално
Студено е, чак въздухът боде,
настръхнал като сива вълча кожа.
Край пътя две гримирани очи
високите си токчета разхождат.
Поклащат полуголи телеса.
Поглеждам ги. Съвсем се вледенявам.
На двайсет метра, в лъскава кола,
дебела Мутра зорко наблюдава.
Безпаметни са тъмните очи,
за тях светът е просто магистрала.
Тук ласките се мерят във пари,
а любовта извиква смях и жалост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Всички права запазени
