На тъмна катедра
сме изправени ние,
днес усмивката ведра
зад сълзи се крие.
Свещена и пламенна
за нас любовта бе,
но днес съм измамена
под сиво небе.
И плувам ли плувам
в безбрежната болка,
надежда не чувам...
Защо? Още колко? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up