Mar 7, 2007, 2:45 PM

Магия за любов

  Poetry
1.3K 0 3
На тъмна катедра
сме изправени ние,
днес усмивката ведра
зад сълзи се крие.
Свещена и пламенна
за нас любовта бе,
но днес съм измамена
под сиво небе.
И плувам ли плувам
в безбрежната болка,
надежда не чувам...
Защо? Още колко?
И звезден прашец
си събирам в ръката,
пожелавам си теб
да прегръщам в тъмата.
Сълза след сълза
от очите се стича
и днес съм сама,
но на тебе се вричам.
Магия за любов
не ще ти направя,
ти щом си готов
ще дойдеш във рая.
До мен ще застанеш
и тихо ще шепнеш,
със мен ще останеш,
сърцето да вземеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...