Mar 7, 2007, 2:45 PM

Магия за любов

  Poetry
1.3K 0 3
На тъмна катедра
сме изправени ние,
днес усмивката ведра
зад сълзи се крие.
Свещена и пламенна
за нас любовта бе,
но днес съм измамена
под сиво небе.
И плувам ли плувам
в безбрежната болка,
надежда не чувам...
Защо? Още колко?
И звезден прашец
си събирам в ръката,
пожелавам си теб
да прегръщам в тъмата.
Сълза след сълза
от очите се стича
и днес съм сама,
но на тебе се вричам.
Магия за любов
не ще ти направя,
ти щом си готов
ще дойдеш във рая.
До мен ще застанеш
и тихо ще шепнеш,
със мен ще останеш,
сърцето да вземеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...