Магията на любовта
В последната извивка на деня
треперя в самотата непрогледен.
Без твоята усмивка опустях,
в небе диагонално, непотребен.
Отдалечи се - мъничка звезда,
лъча си - поглед къмто мене спусна.
И този лъч е твоята следа,
а щастието е косата ти разпусната.
Катеря се по синкавия лъч,
очите ти след вечност да достигна.
И нощ след нощ пълзя в безшумна глъч,
на стих летящ в сърцето ти пристигам.
Пристигам цялата вселена променил,
превърнал я в едничко съкровение.
Ще ме познаеш в ангела безкрил,
с любов отлъчил божието откровение.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поезия с душа! Сърдечни поздрави, Младене!
-
Много силен и емоционален стих си споделил с нас, Младен! Наслада за душата е поезията ти! Любовта, тя е екексирът на живота ни. Нека винаги да те докосва аромата й!
-
"Пристигам цялата вселена променил,
превърнал я в едничко съкровение..."
Любов - единствена,вдъхновяваща и пречистваща!
Прекрасен стих със силно въздействие! -
Мога само ,Благородно да завиждам!Поздрави ,Приятелю...пази я,Любовта!!!
-
"...Без твоята усмивка опустях..." Знам, че лирическия ти герой има качества да не го допусне! 🥰 Красива поезия, Младене!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
