9.07.2024 г., 8:16 ч.  

Магията на любовта 

  Поезия
293 7 5

В последната извивка на деня
треперя в самотата непрогледен.
Без твоята усмивка опустях,
в небе диагонално, непотребен.
Отдалечи се - мъничка звезда,
лъча си - поглед къмто мене спусна.
И този лъч е твоята следа,
а щастието е косата ти разпусната.
Катеря се по синкавия лъч,
очите ти след вечност да достигна.
И нощ след нощ пълзя в безшумна глъч,
на стих летящ в сърцето ти пристигам.
Пристигам цялата вселена променил,
превърнал я в едничко съкровение.
Ще ме познаеш в ангела безкрил,
с любов отлъчил божието откровение.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поезия с душа! Сърдечни поздрави, Младене!
  • Много силен и емоционален стих си споделил с нас, Младен! Наслада за душата е поезията ти! Любовта, тя е екексирът на живота ни. Нека винаги да те докосва аромата й!
  • "Пристигам цялата вселена променил,
    превърнал я в едничко съкровение..."
    Любов - единствена,вдъхновяваща и пречистваща!
    Прекрасен стих със силно въздействие!
  • Мога само ,Благородно да завиждам!Поздрави ,Приятелю...пази я,Любовта!!!
  • "...Без твоята усмивка опустях..." Знам, че лирическия ти герой има качества да не го допусне! 🥰 Красива поезия, Младене!
Предложения
: ??:??