Магията на любовта
В последната извивка на деня
треперя в самотата непрогледен.
Без твоята усмивка опустях,
в небе диагонално, непотребен.
Отдалечи се - мъничка звезда,
лъча си - поглед къмто мене спусна.
И този лъч е твоята следа,
а щастието е косата ти разпусната.
Катеря се по синкавия лъч,
очите ти след вечност да достигна.
И нощ след нощ пълзя в безшумна глъч,
на стих летящ в сърцето ти пристигам.
Пристигам цялата вселена променил,
превърнал я в едничко съкровение.
Ще ме познаеш в ангела безкрил,
с любов отлъчил божието откровение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
