Магнетична красота
Дали защото музика във мен звучи
различна, но пък текстът е прекрасен.
Изпявам думите, изплакани сълзи,
отмили днес нагара тъй ужасен.
И споменът за детството и младостта
сгушва се в ръцете на приятели.
Целувам с нежност сродната душа,
вливам ù любов, боговаятелна.
Китарената нежност, пееща в нощта,
се слива с небосвода яркосветен.
И ето там проблясва падаща звезда.
Заветна мисъл трепва във сърцето.
Копнеж изгарящ. Магнетична красота.
Вселената за миг е онемяла.
Да! Смисълът е в раждането ни сега.
Прозрели, любовта не е раздяла.
© Таня Мезева All rights reserved.
