Jan 27, 2012, 3:34 PM

Майчиният компас

  Poetry » Other
1.6K 3 5

МАЙЧИНИЯТ КОМПАС


                            На моят син

Невинност детска в погледа ти има
и с чистота тъгата ми топиш...
Недей очи затваря, мили сине!
Чуй приказката ми, за да заспиш...

...Но няма днес героите във нея
гласът ми да преправят четири пъти
и може би по-тъжно ще се смея,
но пак ще те прегръщам аз в съня ти.
Какво да ти разкажа, мили сине?
Суровият живот не го познаваш...
Ще се изнижат няколко години
преди да почнеш ти да възмъжаваш.
Все още аз съм твоята постеля,
заспиваш нощем в топлия ми скут,
а денем камънаците катеря, 
за да създам в живота ти уют...
Все още стискам вярата в дланта си
и диря пак светулки във тунела,
чертая под нозете си компаси
и куп поуки за из път съм взела...
А пътят, сине, никак не е лек!
Тук няма феи и вълшебни пръчки,
не всеки, който срещаш, е човек.
Не всяка мъдрост е увита в бръчки.
Когато някой ден така се случи,
че стане време да поемеш сам
и твоят път от моя се отлъчи,
редом с благословия ще ти дам...
И приказката, тази, за из път
компас да бъде за незнайни друми.
Нозете ти когато сине спрат,
да те напътстват майчините думи...
Ще срещнеш много мъка по света
и злоба ще те дебне от ъглите,
но ти не сканяй никога глава,
дори когато пълнят се очите!
Ще видиш как разнищват добротата
предатели, от завист заслепени...
Но ти не я пропъждай от душата!
Нека кипи в горещите ти вени!
Недей лети високо заслепен,
ала и в ниското недей да газиш,
и ако те обидят някой ден
прости! И научи се да не мразиш!
Бъди приятел истински и верен,
недей предава нивга Добротата,
недей да бъдеш алчен, лицемерен
и винаги гони от теб Лъжата.
Когато нямаш нищо във устата,
на дявола душа недей продава,
недей гази на пошлостта в блатата!
С човечност, сине мой, човек се става!
Ако дъхът от жажда ти пресъхе,
недей проклиня своята съдба,
а вярвай, че зад ъгъла ще лъхне
Надежда върху сутрешна роса!
И дириш ли все лесната пътека
помни, че с всички други ще вървиш!
Но сине, запомни от мен съвета:
сам пътя свой ти трябва да градиш!
И го върви така, че да остане
под стъпките ти път незабравим
и дирите му някой ден да хване
твоята дъщеричка... или син!

Павлина Соколова

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...