Майка
Разделяш сърцето си на две,
чупиш част от живота си ти,
душата, често, където и да е,
обича и мисли, чезне и боли.
И всичко за още един, и нов
живот, обкръжаван с грижи,
създаден от истинска любов
и пуснат отрано да се движи.
Колко струват дългите нощи
в пълна с плач безсънна стая?
Те продължават така все още,
щом погледът за сина мечтае.
Късно заспиват очите ѝ вечер,
трудно помага и чаят от лайка,
притеснено сърце, топло елече
и вечната обич в името Майка.
© Никица Христов All rights reserved.
