2.12.2017 г., 22:35 ч.

Майка 

  Поезия
548 0 2

Разделяш сърцето си на две,
чупиш част от живота си ти,
душата, често, където и да е,
обича и мисли, чезне и боли.

 

И всичко за още един, и нов
живот, обкръжаван с грижи,
създаден от истинска любов
и пуснат отрано да се движи.

 

Колко струват дългите нощи
в пълна с плач безсънна стая?
Те продължават така все още,
щом погледът за сина мечтае.

 

Късно заспиват очите ѝ вечер,
трудно помага и чаят от лайка,
притеснено сърце, топло елече
и вечната обич в името Майка.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??