Apr 5, 2016, 8:15 PM

Майките

  Poetry
777 0 0

 

Те се будят преди нас,
за да вдигнат слънцето. 

 

Избърсват росата
и трохите от масата.

 

Те се будят преди нас,
за да разтворят цветовете в градините
и да замесят тестото.

 

Потрещат всеки от нас с усмивка
в свят, който вече са стоплили,
в свят, който не е за двама,
а по-хубав с всеки от нас,
с всяки разгърнат лист на цветчетата,
с всяка мекица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...