Македонката

Една жена винаги пее с усмивка на уста,

весели тя хората на празника и в делника.

Красива народна певица, истинска жена,

отраснала с песента в Пирин планина.

Тя върви по стъпките на майка и баща,

заедно пееха песни за живота и любовта.

Кога запее и славея си спира песента,

там високо горе в хайдушката планина.

Всички и млади и стари се хващат на хора',

заедно играят и нозе им и техните сърца.

Тя пее а гайдар свири стара песен от някога,

за Индже войвода и неговата любима жена.

Българите играят и всички усмихват се сега,

забравили за мъка и тъга, сега е само радостта!

И запяват всички заедно за юнака песента,

хванали се ръка за ръка, играят български хора'!