Макове
МАКОВЕ
Някога този път беше безкраен.
Насън още по него вървя:
Лято е.
За мама крайпътни макове бера...
© Радка Миндова All rights reserved.
Jul 24, 2010, 12:26 PM
Comments
Comments
-
-
-
Странно, написала си същото, но по твой неповторим начин.Благодаря за хубавия стих!
-
за мама...Радка, много ме развълнува...
*
макове пак
бера
в сънищата си, мамо
за теб,
спомен горещ,
босоног
все тича към мен...
думите
пак разпилява
като листенцата нежни
на мак
които в шепи
за тебе крепях, мамо..
и червенее
отново поляната
тъжно
край пътя от макове
полъх нежен
на вятър
сълзите събира
в шепите
топли
на тъгата безкрайна
и болката,
за теб, мамо... -
Editor's choice
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
