Мактуб /съдба /
Болката, която ме раздира
отвън навътре като от шрапнел,
тъй често и светлинно ме издига
над хаоса, от мойта същност взела.
Завихрям се стихийно и внезапно,
създавайки подредба непозната,
размествам пластове, ей тъй, на сляпо
и пренареждам, но поновому душата.
Прожектора житейски фокусирам
към оня ден, там някъде назад,
и зрънцето виновно аз откривам,
покълнало погрешно, с плод голям.
И този плод отровен и нагарчащ,
откъсвам и захвърлям във пещта,
предпазвайки си хората обични
от черното на чуждата съдба.
А после... си залепям пак крилата,
та своя път с добро да прелетя.
Легендата си лична да отгатна
без страх. Рисувайки с пера.
19.03.2021
© Таня Мезева All rights reserved.
