Малка поема за живота

Животът е буря метежна,

в която завъртян си ти.

Животът е виелица снежна,

в която дирим своите мечти.

И ако случайно някой ден

дойде твоята мечта,

тя намира те смутен

и отново литва сред света.

Защо към едни животът е склонен,

защо към едни животът е мил,

а към други жесток, непреклонен,

всяка искрица надежда убил?

Защо е така, аз не зная,

но ще ви кажа истина една,

че аз за живота нехая,

но ме омайва тая земна красота.

Тя е като чародейна сила,

получена от животворната вода,

от която неведнъж е пила

моята ликуваща душа.

Аз се вглеждам устремена

какво животът ще ми отреди.

Колко ли ще бъда променена,

косите ми когато посребри?

Може би не ще живея

в този свят, във който съм сега,

може би ще тичам или пея

и за миг със мен ще бъде радостта!

Може и да съм нещастна

и да страдам много в този час,

но надеждите прекрасни

не ще напуснат ме тогаз!

Мощ и сила те ще ми дадат

и вяра в утрешния ден,

болките душевни ще смекчат

и щастлив животът ще изгрей пред мен.

Той е като виенско колело,

което непрестанно се върти.

Накъдето си поиска то,

натам ще те подхвърли и смути,

но ти недей се бой

от гнева му зъл и бесен,

а на стража стой

и в унес най-чудесен.

Животът с теб е във вражда,

но ти страхливец не бъди!

Силата на твоята душа

може само да го победи!!!