Малкият човек
Той беше малък човек, със големи амбиции.
Той си имаше много голяма кола.
На протестите вдигаше знамето първи,
все начело, но с различни по цвят имена.
Той беше малък човек, но крещеше високо,
с изкривена от злоба и ярост уста.
Не подбираше думи, всяка с доза отрова
и пробождаше смъртно отсрещна страна.
Той беше малък човек, но си нямаше нищо.
Без приятели, щастие, без жена и деца.
Празна къща във градско предградие,
пълна с вестници, със самота.
Той беше малък човек и такъв си остана.
Той беше част от поредната шумна тълпа.
Бе с огромна амбиция, но не порасна,
все такъв си е - дребен, с голяма кола.
© Христо Костов All rights reserved.
