29 sept 2022, 11:22

Малкият човек

  Poesía » Civil
857 3 2

Той беше малък човек, със големи амбиции.

Той си имаше много голяма кола.

На протестите вдигаше знамето  първи,

все начело, но с различни по цвят имена.

 

Той беше малък човек, но крещеше високо,

с изкривена от злоба и ярост уста.

Не подбираше думи, всяка с доза отрова

и пробождаше смъртно отсрещна страна.

 

Той беше малък човек, но си нямаше нищо.

Без приятели, щастие, без жена и деца.

Празна къща във градско предградие,

пълна с вестници, със самота.

 

Той беше малък човек и такъв си остана.

Той беше част от поредната шумна тълпа.

Бе с огромна амбиция, но не порасна,

все такъв си е - дребен, с голяма кола.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много! За съжаление около нас е пълно с такива хорица. Дребни душици, „прелитащи“ от партия на партия, там къдетое келепира. И винагите са най-злобните и активни.
  • Ами това е много хубаво! Безжалостно описание на отрепката, особено на политическата отрепка. Наспорил ги Господ. Като ги гледам и не знам защо все се сещам за политическите епиграми на Змей Горянин.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...