Малкият мъж
Малкият мъж от малък не се предава,
когато татко му е тъжен, ръка му подава!
Той малък е но красавец голям,
има си приятелка, целува я и не го е срам.
Смел е брани батко си, а той е по-голям!
Малкия мъж е на Татко гордостта,
сега е ученик, учи се той ми е радостта.
Учи, срича, а все в играчките гледа,
пише букви, а в тетрадката ни следа.
Малък нинджа, направо супер герой,
размахва меч, ще спасява добрите от лошите Той!
Има време ще научи уроците си сега,
да е весело момче важно е това.
Този малък мъж има по-голям брат,
с това след време ще се чувства най-богат!
В този свят ще има опора голяма,
друг като брата в Живота няма.
Играят, скачат, викат и се смеят,
игри различни играят и дивеят.
Но важно е в Живота и да се учат,
така мечтите си ще сбъднат, ще сполучат!
А аз ги гледам отстрани с удивление,
и се връщам в детството си с умиление!
До малкия мъж стой друг малък мъж,
помагал е на батко си неведнъж!
А той, Животът ден след ден минава,
за игрите, приключенията им, само споменът остава!
© Валентин Миленов All rights reserved.