Малко късче от рая
Бриз. Крайморска алея. Юни дреме разсеян,
лято с възел моряшки привързал.
Как искрят цветовете, как ехтят гласовете,
как разсипани стъпките бързат...
Сякаш бал е без маски. Сякаш пълно фиаско
претърпяла е сивата скука.
Сандвич морско-небесен, скътал ноти за песен,
в най-лазурното синьо блещука.
Аз съм сянка на кея. Ти си слънцето в нея.
А парфюмът ти носи енигма.
Нямаш нужда от име. В свойте мисли пусни ме.
Няма никога там да ти стигна.
Търся в мачтите струни. Всяка прилика с юни
е, повярвай, напълно случайна.
Ала питам се нещо - твойто тяло горещо
ще разкрие ли някоя тайна?
Две русалки те гледат как топиш сладоледа
в ситни перлички - с тези трапчинки.
Дните стават куплети. Нощем гоним комети.
И закусваме страст. С палачинки.
Хей, дъхът ти е сладък като пинаколада!
Нямам сили да спра да те искам.
Нека блус да засвири. Парят кожата дири
от солта... Нека в теб се разплискам.
Виж, брегът сякаш моли: "Нарисувай ме с молив.
И луната вземи за острилка!"
Още топъл е плажът. Искам да ти покажа
как вълните бушуват в бутилка,
как вали лимонада, как звучи серенада,
тази луда любов как танцува...
Звън от жарка китара бавно ще ме накара
като дявол в несвяст да целувам.
Юни песен е кратка. Като лист от тетрадка
късна чайка към мрака отлита.
И тръпчив да е краят, малко късче от рая
си отнасяме в пъстри магнити.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
