Малко пламъче
Малко пламъче догаря,
в самотна тишина,
без въздух то угасва
в мрачната тъма…
Нима му бяха нужни,
клетви и заблуди,
нима му бяха нужни,
фосфорни цветя…
Пламъчето малко
имаше мечта,
да огрее в сърцето,
да бъде истинска мечта…
Но угасва в тишината,
тъжно и само,
защото не намери
в теб душата,
нито любовта…
Сърцето ти студено,
не дoпусна никой там,
и пламъчето умори се,
да се бори със студа…
Малко пламъче догаря,
в самотна тишина
и с опита си то до края
разказа, за твоята
изгубена душа…
© Жулиета Стоянова All rights reserved.
