Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
Feb 4, 2021, 7:51 PM

Малко съм сезонна 

  Poetry » Love
338 4 11

Дори далече, пак съм в твойте мисли -

и не, защото съм единствена и верна...

Поле със жито са косите ми златисти,

харман със снопи е вечерната постеля.

Вземи си кичур, колкото да имаш

поне за спомен мирис от полето.

Не би заспал, ако за друга мислиш,

не биха пели същите щурчета.

Прости за ден, че малко съм сезонна

и зрея само в слънце, на открито -

снегът покрива ме, но не е топло,

дори за дълго да ме пази жива.

Сплети косите ми – оттам, далече

и знай в ръцете ти, че няма нищо.

Не ме сънувай, мили, стига вече...

Харманът празен е, без зрънце жито.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Този път те разбрах от раз.
  • Anterez, любов, тъга и невъзможност. Уловил си всяка емоция. Благодаря на всички ви!
  • Красота!
  • Зад прекрасното описание на житото и житната нива във всичките им сезонни превъплащения, тихичко прозира вяла тъга-отрицание към любим човек, който е далечен, мечтан и отблъснат.
  • Изворче си, водата ти е винаги свежа, неповтрима на усещане
  • Много красота си сплела тук! Има творби, които наистина пълнят душата, както е казал Калин!
    Прекрасна лирика и ми хареса!
  • Благодаря, Роси!
  • Не би заспал, ако за друга мислиш,
    не биха пели същите щурчета.
    Много символика и много нежност!Харесва ми!
  • Георги и аз много мислих.
    Калин, радвам се, душичката е много важна.
  • Напълни и хармана, и душата ми! Благодаря!
  • Много замислящ финал...
    Поздравявам те.
Random works
: ??:??