Малко съм сезонна
Дори далече, пак съм в твойте мисли -
и не, защото съм единствена и верна...
Поле със жито са косите ми златисти,
харман със снопи е вечерната постеля.
Вземи си кичур, колкото да имаш
поне за спомен мирис от полето.
Не би заспал, ако за друга мислиш,
не биха пели същите щурчета.
Прости за ден, че малко съм сезонна
и зрея само в слънце, на открито -
снегът покрива ме, но не е топло,
дори за дълго да ме пази жива.
Сплети косите ми – оттам, далече
и знай в ръцете ти, че няма нищо.
Не ме сънувай, мили, стига вече...
Харманът празен е, без зрънце жито.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
